Можем да сме напълно сигурни, че той (светът) чудесно ще се справи и без нас, така че няма нужда да се мъчим да му помагаме.
И все пак трябва да вършим добро. Желанието да вършим добро е най-висшата мотивираща сила в нас, когато знаем, че да помагаме на другите е привилегия.
Не стойте на пиедестал с пет цента в ръка като казвате „Вземи, бедни човече”, а бъдете благодарни, че бедн якът е там, така че, като помагате на него, можете да помогнете на себе си.
Не този, който получава, е благословен, а този, който дава. Бъдете благодарни, че ви е било позволено да проявите силата на великодушието и милосърдието си и по този начин да станете пречистени и съвършени. Всички добри дела ни пречистват и извисяват. Какво най-много можем да направим? Да построим болница, да прокараме пътища или да издигнем приют за бедните. Можем да организираме благотворителна акция, да съберем два-три милиона и да построим болница с единия, с втория да организираме балове и да пием шампанско, половината от третия да оставим на чиновниците, а другата половина най-накрая да стигне до бедните. И какво от това? Един мощен ураган може да срине всички сгради за няколко минути. Какво ще правим тогава?Едно вулканично изригване може да унищожи всичките ни пътища, болници, градове, сгради. Нека оставим всички тези брътвежи за помощ на света. Той не чака вашата или моята помощ и въпреки това трябва да работим непрекъснато и да правим добро, защото това е благословия за нас самите. Никой бедняк, на когото сме помогнали, не ни дължи дори и цент. Ние дължим на него всичко, тъй като ни е позволил да проявим щедростта си към него.
Напълно погрешно е да смятам
е, че сме направили добро на света или че можем да го направим, да мислим, че сме помогнали на този или онзи човек. Такава мисъл е глупава, а всички глупави мисли носят страдание. Мислим, че сме помогнали на някого и очакваме той да ни благодари, но тъй като той не го прави, ни обзема тъга. Бъдете благодарни на онзи, на когото помагате и мислете за него като за Бог. Не е ли голяма привилегия да ни бъде позволено да почитаме Бог, като помагаме на ближните си? Човек първо трябва да се научи как да работи без привързаност и тогава няма да бъде фанатик. Когато отхвърлите фанатизма, само тогава ще работите добре.
Ще чуете фанатиците наивно да казват „Аз не мразя грешника, мразя греха”, но аз съм готов да измина хиляди километри, за да видя лицето на човек, който може да прави разлика между грях и грешник. Лесно е да се каже подобно нещо.
Из «Карма йога» на Свами Вивекананда
