За ненасилието

 


mahatma ghandiТози дълг за ненасилие е задължителен за нас по отношение на всички живи същества. Това не означава, както някои си мислят, просто да не нараняваме други човешки същества, но да проявяваме жестокост към нисшите животни. Също така не означава, както мислят други, да защитаваме котките и кучетата и да храним мравките със захар и в същото време да се чувстваме свободни да нараняваме своите братя, хората, по всякакъв възможен начин. Удивително е, че почти всяка добра идея в този свят, може да бъде доведена до отвратителна крайност. Добрата практика, доведена до крайност и извършена в съответствие с „буквата на закона”, се превръща в истинско зло. Вонящите монаси от някои религиозни секти, които не се къпят, за да не бъдат убити паразитите по телата им, изобщо не мислят за неудобството и заразите, които които носят на останалите хора.

Мерилото за ахимса (ненасилие) е липсата на завист. Всеки човек може да извърши добро дело или да направи дарение съвсем спонтанно, или пък от някакво суеверие, или под натиска на духовниците. Но онзи, който наистина обича хората, не изпитва никаква завист.                                                                     Виждаме, че така наречените велики мъже на света си завиждат един на друг заради някакво си име или дребна слава или пък за няколко късчета злато. Докато тази завист съществува в сърцето, то е твърде далеч от съвършенството на ахимса.
Кравата не яде месо, нито овцата. Нима те са велики йогини, възвишени ненасилници (ахимсака)? Всеки глупак може да се въздържи да не яде едно или друго нещо. Това със сигурност не го отличава много от тревопасните животни.                             


Онзи, който безжалостно мами вдовици и сираци и върши всякакви подлости заради пари, е по-лош и от звяр, дори да се храни само с трева.                                                                     Онзи, в чието сърце дори не се прокрадва мисълта да нарани някого, който се радва на успеха дори на най-големия си враг, този martin luter kingчовек е бхакта, той е йогин, той е гуру на всички, дори ако всеки ден се храни със свинско месо.
Следователно винаги трябва да помним, че външните практики са ценни само като помощно средство за развиване на вътрешна чистота. По-добре е да притежаваме вътрешна чистота, когато е невъзможно да отделим и минута за външно съблюдаване.Но горко на човека и горко на нацията, които забравят истинската, вътрешната духовна същност на религията и механично сграбчват с мъртвешка хватка всяка външна форма и никога не я пускат. Формите имат стойност само ако изразяват вътрешния живот. Ако са престанали да изразяват живота, откажете се от тях без никакво съжаление.

Из «Мъдростта на Йога» на Свами Вивекананда