пропукваме черупката на състраданието си, когато видим просяка, лъжеца и убиеца като част от собствената ни психика...Все повече хора са в процес на развиване на ново съзнание за взаимосвързаността ни и са готови да рискуват и преодолеят сигурната дистанция от чуждия човек, да протегнат ръка и да работят заедно. За нас е важно да се отделяме от някои или всички групи, в които участваме, за да преценим дали чрез тях изявяваме нашата групова душа или емоционалното тяло ги използва, за да изразява своята негативност...Емоционалното тяло постоянно се опитва да доказва съществуването си, като се включва в установени вече механизми на действие, утвърдени в обществото. То използва отъждествяването с групите и това стимулира енергията му. След като успеем да се отучим от вторичните, пасивни изживявния, ставаме свободни и можем да развиваме святата си връзка с Висшия Аз, да се върнем към потока енергия, който събужда универсалното съзнание - отвъд фасадата на групата.
Принадлежността към група обикновено довежда до пасивност. Хората постепенно губят способност да действат самостоятелно, да взимат лични решения. Без необходимост от усърдна работа за създаване на идентичност те се скриват зад груповата маска и се надяват другите да вземат важните решения.
из "Лекуване на емоциите", К. Грискам
